Днешните фойерверки представляват удивителни творения, основани на техниката и науката на дълбокото минало. Те са прекрасния венец на хилядолетните опити и изследвания на реактивната сила и ракетите.

Едни от най-първите споменавания в тази област са дървените птици в древна Гърция, от 400 г.пр.н.е. и по-късно. Но тези опити са случайни.

Сега, въпреки че много нации претендират за откриватели на фойерверките, повечето историци приемат Китай за родината им, защото именно едно от четирите главни открития на Китай е барута, който е основа за направата на фойерверки.

Но много още преди началото на новата ера и изобретяването на барута, китайците вече използват подобия на фойерверки. Те най-вероятно са били парчета зелен и млад бамбук, които гърмели като били хвърляни в огъня, поради липса на дърва за огрев. В огъня, бамбукът започва да цвърчи и да се овъгля и след малко, съвсем неочаквано, избухва. Бамбукът расте толкова бързо, че в него остават затворени въздушни джобове и мъзга, които се разширяват при нагряване и избухват.

Този странен шум ужасил страшно много хората. Древните китайци решили, че ако той стряска толкова много хората, то той ще успее да прогони и злите духове, особено Ниен, което се хранело с посеви и хора. С тази цел, при различни специални случаи като Нова година, сватби, раждания и др. се хвърляли зелени бамбуци в огън за да се прогонят злите духове. Съчетанието "избухващ бамбук" е останало като дума за фойерверки и до сега в Китай.

През ІХ в. в китайските анали се появяват записки за барут, направен от сяра, селитра и въглищна прах. Предполага се, че това е случайно откритие. Според една история, един готвач по случайност смесил три съставки, които често се срещат в кухнята – селитра (калиев нитрат и заместник на солта), сяра (запалително твърдо вещество) и въглища (от овъглени дърва). Готвачът забелязал, че като се запали, тази купчина гори със силата на гориво. Той също забелязал, че ако същите съставки се смесят и тогава се запалят, то те по-скоро се взривяват, отколкото да горят.

Друга версия за произхода на барута е за даоистки монаси, в която случайността пак играе главна роля. По това време било много популярни алхимичните опити за търсене на елексир на безсмъртието и вечния живот. В техните опити, даоистките монаси открили, че смес от калиев нитрат, сяра и ситно смляна прах от въглища избухва силно, като отделя голямо количество светлина, шум и дим. Те сложили от сместа в бамбукови тръби, запушили ги от двете страни и поставили фитил за запалване.

Тази смес се изсушавала до черен прах, който изгарял с огромен пламък, когато бил запалван. Тя била наречена "химически огън" 'хуояо'. В първоначалния си вид, тази смес не горяла много, колкото съвременния барут, защото не съдържала толкова много селитра, но пак при горене отделяла много топлина и светлина. За да доведат тази смес до избухване по време на празници, древните китайци пълнели бамбукови стъбла с нея и ги поставяли в огън. Газовете от горящият барут взривявали стъблото на части с много по-силен и мощен шум, отколкото празно стъбло. Така се родили фойерверките. Някои от тези бамбукови стъбла пък не избухвали, а подскачали над огъня, изтласкани от силата на газовете и искрите от горящия барут и така се родили първообразите на ракетите.